Дивото

Когато наблюдавам или снимам в природата имам едно основно правило – да на преча на животните, да съм максимално „незаплашителен“ за тях. Аз съм нахлул в техния живот и затова се стремя да съм много внимателен в действията си. Никога не ги приемам за „обекти“. Никога не преследвам кадър, за сметка на безпокойствието им. Никога не се стремя да „колекционирам“ снимки на видове (колкото по-редки, толкова по яко… ръкопляскания и лайкове).
Стремя се снимките ми да показват необезпокоявано ежедневие, всъщност това, което винаги ми е било интересно да наблюдавам без да ми омръзне.
Подобно е разбирането ми за растителните съобщества. Горите, тревните пространства, масивите от водна растителност са незаменимата, жизненоважната среда на живот на всички нас. Те са храмовете на Природата и снимките трябва да отразяват великолепието им.
Мотивът ми да се занимавам с тази дейност, освен че ми носи огромно удоволствие, е че илюстрирам красотата и крехкия баланс в заобикалящия ни свят. По този начин да се популяризират знания, които да допринесат за  по-дълбокото му  разбиране и опазване.